Република България ■ Община Стара Загора


Банер


Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Банер
Банер

Приют за животни

Банер


ОП Околна среда

Банер


Банер



Вие се намирате в: Начало Предстоящи прояви Людмил Станев представя книга в Стара Загора

Людмил Станев представя книга в Стара Загора

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФПечатЕ-мейл


НА 4 АПРИЛ ОТ 18,00 Ч. В РБ"ЗАХАРИЙ КНЯЖЕСКИ" НЕВЕРОЯТНИЯТ ЛЮДМИЛ СТАНЕВ ПРЕДСТАВЯ НЕВЕРОЯТНАТА СИ КНИГА "НЯМА ТАКАВА КНИГА И ДРУГИ РАЗКАЗИ" В СТАРА ЗАГОРА! ЗАПОВЯДАЙТЕ!

От Автора:

„Автобиография

Роден съм абсолютно случайно в семейство на служащи. Което по-късно се оказа моето семейство.

Първата си написана дума „мама" по-късно подарих за заглавие на едноименната песен на Джон Ленън, който по това време още не беше убит. В средношколските си години бях принуден да се съобразявам с учебната програма и между съучениците ми нямаше нито едно известно лице, тъй като и те бяха деца като мен. Винаги съм се съобразявал с думите на баща ми, че написаното остава. Доказателство за това е двойката по математика, която ми написаха в девети клас. Но една година по-късно тази поговорка бе оправдана. Надписът, който оставих с блажна боя на стената на гимназията и гласеше: „Учителят по математика е лайно", издържа само до голямото междучасие. След което бе заличен подло от самия учител. Но аз вече имах първите си почитатели. Литературните ми интереси бяха още неукрепнали, но се увличах по Яворов, Христо Фотев и Тинка от съседния клас. Отидох с автобус на абитуриентската си вечер, защото на моя най-добър приятел баща му беше шофьор на същия. И досега си мисля какво щеше да стане, ако беше летец. Отбих военната си служба, без да прострелям никого, дори себе си. След което се записах да уча медицина. Тaм развалих почерка си и изучих особеностите на човешкото тяло. Особено на една колежка от моята група. Работих десет години като лекар и пишейки рецепти, овладях кратката форма и имената на някои нашумели лекарства. В една юлска утрин се събудих внезапно с усещането, че някой ме дърпа за ръката. Огледах се и видях, че държа химикалка и пиша: „Няма такава книга". Ето така започна всичко, а как ще завър­ши, никой не знае".

За Людмил Станев от Силвия Чолева

http://www.slovesa.net/index.php?id=393