Изложба от 45 графични художествени творби на Рабиндранат Тагор е подредена в Регионална библиотека „Захарий Княжески". Организаторите, Индологическа фондация "Изток-Запад" със съдействието на Посолство на Република Индия в България, посвещават събитието на 150-годишнината от рождението и 70-годишнината от смъртта на големия индийски писател, поет, философ, педагог, композитор, общественик.

Откриването на изложбата ще бъде на 9 септември (петък) от 18:00 часа във фоайето на първия етаж. Изложбата ще представи доц. Цветан Стоянов – преподавател в Художествената академия София. Доцент Цветан Стоянов – художник и фотограф преподава дисциплина "РИСУВАНЕ" в Националната художествена академия, която завършва през 1981 година. Води лекции и упражнения по фотография в Нов български университет. От 1997 г. е лицензиран експерт по съвременно българско изобразително изкуство. Член е на Съюза на българските художници от 1993 година. Цв. Стоянов участва в общи художествени изложби. Има и самостоятелни представяния в София, Москва, Будапеща, Париж. Организирал е фотоизложби със свои творби и фотографии на свои студенти.

Старозагорци имат уникалната възможност да видят дигитални отпечатъци на рисунки, съхранявани в музея „Джорасанко Тхакур Бари" в град Калкута, Западен Бенгал, Индия. Рабиндранат Тагор (1861 – 1941) е роден и възпитан в знатно бенгалско семейство от кастата на брахмините. Той е четиринайстото от петнайсетте деца в семейството. На бенгалски език името му означава „Повелител на Слънцето". Неговият дядо Дварканат Тагор, роден през 1794 г. е създател на първата индийска банка и първата индийска флотилия, основател на медицинската академия в Калкута и основен дарител на почти всички големи институции в Бенгалия. Бащата Дебендранат Тагор е един от най-дейните членове и организатори на религиозното общество Брахмо Самадж, което води борба с идолопоклонството, със старите обреди и предразсъдъци и с ограниченията на кастовата система. От малък, заедно с баща си, Рабиндранат пътешества в Хималаите и това повлиява на неговото духовно формиране и израстване. Започва да пише стихове едва осемгодишен, а на шестнадесет вече публикува поезия и пише първите си разкази и пиеси. Най-важните си произведения пише на бенгали, но превежда голяма част от поезията си и на английски. Започва обучението си с частни учители. Следват Педагогическо училище и Бенгалската академия. По решение на семейството, на седемнайсетгодишна възраст, отива в Англия да следва право. Много скоро напуска университета и се завръща в Калкута. Занимава се с философия, музика, пише поезия и проза, основава в семейното имение училище (което по-късно прераства в университет) с програма, различна от традиционните английски училища. През 1912 г. Рабиндранат Тагор предприема голямо пътуване из Европа и Америка, по време на което се среща с видни интелектуалци и творци. През 1913 г. Рабиндранат Тагор е удостоен с Нобелова награда за литература за стихосбирката си „Гитанджали". Той е първият азиатец, носител на Нобелова награда. Скоро след това получава и английска благородническа титла. През 1919 г., в писмо до вицекраля на Индия, се отказва от тази титла, в знак на протест срещу кърваво потушения мирен протест в Амритсар. През 1926 година Тагор отново пътува в Европа. След Атина, Букурещ и Белград на 17 и 18 ноември 1926 г. посещава София, изнася две беседи в Народния театър и се среща с някои видни личности като Асен Златаров, Емануил Попдимитров, Иван Шишманов. През следващите десетилетия пътува и изнася лекции в Югоизточна Азия и Япония, в Персия, Ирак и Цейлон, отново в Европа и Съединените щати. Оттогава датира приятелството му с Алберт Айнщайн, Хърбърт Уелс, Ромен Ролан. С Айнщайн се среща през юни в Берлин чрез общия им приятел д-р Мендел. Говорят си за музиката и предопределеността. През същата 1930 година посещава и Съветския съюз. С рисуване започва да се занимава в края на живота си, откривайко го като форма на изява и размисъл. Огромно е литературното наследство на Рабиндранат Тагор – 12 романа, над 100 разказа, около 2000 песни, около 30 поеми и 50 стихосбирки. Той е единствения поет удостоен с честта да бъде автор на химните на две държави. Стихотворението му „Джана Гана Мана" става химн на Индия, а стиховорението му „Амар Сонар Бангла" - химн на Бангладеш. На български език най-пълно изследване на живота и творчеството на Тагор представя д-р Стефания Димитрова - университетски преподавател по психология и философия, доктор в областта на социология на културата. В книгата й „Рабиндранат Тагор - Митичният страж", издадена през 2008 г. са публикувани избрани стихове, картини, снимки, писма на Тагор, разговорите му с велики съвременници, в нея са включени разкази и отзиви за посещенията му в България. Плод на годините размисъл, търсения и прозрения са кратките изречения на Рабиндранат Тагор, възприемани като сентенции, наситени с мъдрост, дълбочина, емоция, естетика, красота и най-важното – много човечност.