Петър Делчев представя първия си роман "Кастинг за Месия"

Понеделник, 11 Февруари 2013 07:15

На 13 февруари 2013 г. (сряда) в залата на Регионална библиотека "Захарий Княжески" представяне на първия роман "Кастинг за Месия" и среща с автора Петър Делчев.
Няма да има отделен духовен катаклизъм в България – или ще е общочовешки, или ще дойде друго еволюционно звено, което ще се опита да изгради устойчива цивилизация. Той ще дойде в Стара Загора, за да представи романа си „Кастинг за Месия" (изд. „Сиела"). Да, заглавието не е за подминаване. Писател като Петър Делчев, който има в главата си гигантски идеи, умее да чопли любопитството. Още в началото на разговора ни прави уговорката: „Минавам на „ти", защото никой не заслужава да бъде обиждан на „вие", все едно е данъчен инспектор, а дори и те!". (Следва усмивка). И уговорката: „Дано читателите ти не се уплашат от отговорите". (Пак усмивка). Да ви го представя: роден е през 1971 г. в София. Женен, баща на две деца. Първата му стихосбирка „Луд за обичане" се появи на пазара в началото на 2006 г. Втората – сборникът „Трънски разкази", излезе в края на същата година и е номинирана за Националната награда "Елиас Канети" за 2007 г. Белетристичната „Балканска сюита" дойде при читателите в началото на 2009 г. Сега дебютният му роман „Кастинг за Месия" е най-коментираната в интернет пространството книга. Защо ли? Прочетете я преди премиерата в града на липите. За да намерите своя отговор на въпроса Who wants to live fоrever (Кой иска да живее вечно?). А ако имате повече въпроси, задайте му ги в залата на Регионалната библиотека „Захарий Княжески". Срещата с него е на 13 февруари, четвъртък, от 18 часа. Ето какво си говорихме с Петър Делчев...

- Определено си писател, който умее да разбуни духовете... на хасковската "Южна пролет" учреди паралелна награда "Чаша жълти стотинки", която се дава на лауреат, избран от самите дебютанти на конкурса. Сега с "Кастинг за Месия" отново минира литературната ни територия. Що за характер е Петър Делчев?
- При мен провокацията никога не е самоцел, а резултат. Опитвам се нищо да не приемам за даденост, а да си изработвам инструментариум, с който да оперирам по определен проблем. Понякога се получават изненадващи и за мен резултати, но след анализ разбирам, че са верни. И така се получава провокация за клишето в мисленето. Цял живот правя пъртини, но пъртината се помни до следващата пролет, а кой я е правил, никой и не пита.
Катерил съм се по планини и съм плавал в морето, работил съм сам на въже и съм имал стотици работници. Винаги съм искал да бъда отпред, за да избирам посоката. Вече поумнях и разтоварих от багажа си всичко излишно. Сега само няколко неща считам за даденост – семейството, добрия човек, откровеността. Опитвам се да бъда максимално откровен със себе си и с околните, за да не хабя сили да помня лъжите. Такъв подход към маргиналния ни свят носи директни негативи, с които се примирявам. По-неприятното е, че хората, които не ме познават, си мислят, че заемам определени заучени пози, или че правя интелектуални демонстрации. Нищо подобно. Но впечатлението за хората се изкривява през призмата на наложения модел за медийно обществено присъствие. Затова много държа на директните срещи с читателите, очи в очи. Защото аз съм добър човек, знам, че съм, искам да съм и около мен обикновено или е страшно, или е уютно, но никога не е скучно.

- Aко кастингът за Месия изглежда неизбежен, а отдалечаването на Църквата от вярата, от божието, от хората и от изконния смисъл на духовното е взривоопасна тема, то колко далечен е оня катаклизъм, който ще промени духовните стандарти – например в България?
- В романа съм казал, че на човечеството му трябва катарзис с библейски мащаби. Но този катарзис ще е в логаритмична зависимост от катарзисa, който трябва всеки поотделно да преживее. Ние сме едно цяло – българинът, който мрънка, че му е скъп токът, и сомалийското дете, което не може да заспи от глад. Оковите на националното отдавна съм ги счупил. Скъсал съм и синджира на патриотизма. Сега съм свободен и ме е страх от свободата, но не съм ужасен, а любопитен. Обичам България, но държавните граници са наложен модел на поведение. По какво се различава държавата от ограденото пасище? По нищо! Доскоро дори се използваше една и съща бодлива тел. Днес имаме електрически кабели за „хуманно" ограждане на пасищата и невидими, но свирепи граници, за спиране на емигрантските потоци. Опитвам се да видя отвъд времето на границите, тогава, когато те ще са ненужни, а не изкуствено премахнати. Засега сме добитък за стригане и доене. Всяка нация е вид и порода, развъдени според демографски, географски и исторически особености, за да е удобна за експлоатация от местните феодали на закрепостените ни души. Няма да има отделен духовен катаклизъм в България – или ще е общочовешки, или ще дойде друго еволюционно звено, което ще се опита да изгради устойчива цивилизация.

- За съжаление, ние сме най-пренебрегваната и омаловажавана част на Европа. Романът ти започва с цитат от светото евангелие на Матей, глава 20:16: "Тъй ще бъдат последните първи, и първите – последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани". Ако пропуснем това "знамение" по наша вина, тогава за какво ще се наложи да сме готови?
- Нищо не можем да пропуснем. Когато събитията назреят, те се случват по един или друг повод. Можете ли да спрете пролетното разцъфване на дръвчетата?! Така е и с човешката история. В романа има повтарящ се мотив, който казва, че съдбата е път и няма пряка пътека. Да си държим пътя, а той ще ни заведе там, където трябва. Няма нужда да се подготвяме специално за каквото и да било, достатъчно е да СМЕ това, което искаме с цялото си сърце и ще ни се случва това, което заслужаваме.

- Проф. Чилаверт задава въпроса ЗАЩО съществува Вселената, мирозданието, животът? И разбира, че аудиторията не е готова за отговора, че е безнадежден случай. Тогава идва другият въпрос: ще се справим ли? Коя е голямата ни морална грешка, записана в цивилизационния паспорт на света?
- Всъщност цитираната аудитория не е готова да живее според последствията от научаването на отговора. „Безнадеждният случай" е само образ, преход. Надеждата е част от триумвирата на живота, заедно с Вярата и Любовта. Разбира се, че ще се справим. Трябва да отхвърлим игото на вменявания ни с хилядолетия първороден грях, че изобщо съществуваме, но да внимаваме да не влезем в капана на сетивната лакомия. Да не сменим едно иго с друго. И да заложим в тази игра на оцеляване на двете най-силни човешки качества – любопитството и състраданието. Имаме безброй морални грешки, но щом изобщо сме създали понятието „морал", значи имаме съвест. Надявам се, че останалият път до по-щастлив и справедлив свят е въпрос само на време.

- Ако читателят възприеме романа ти като предупреждение, тогава какъв е, според теб, резервният план за възможния свят, в който ще има отговори на въпроса на героя ти проф. Чилаверт?
- В тон с въпроса ще кажа, че романът „Кастинг за Месия" е вариант Б, една от опциите. Опитал съм се да го напиша като историк от 2054 година, който разглежда безпристрастно нашия днешен ден. И ако днес ние поемем по пътя на състезанието на всяка цена с всички и всичко, на индивидуалното благополучие като самоцел, на вдигането на стени около парцелираното лично щастие, вместо да бутнем оградите и да изиграем един приятелски мач на ливадата – ще се случи това, което е описано в книгата.

- В края на романа е написано в скобки: край на първа част. За нетърпеливите читатели: кога ще може да се чете продължението и какъв е замисълът – колко ще са частите?
- Частите ще са само две. За лятото съм си оставил около шест хиляди страници текст, който да проуча. Надявам се, че следващата пролет ще е готова втората и последна част. Компромиси не правя. Когато не мога нито да взема, нито да дам на един текст, тогава той е готов по моите стандарти. Те коренно се различават от общоприетите, затова и „Кастинг за Месия" е трудна книга, дори за свикналите да четат. Никъде обаче не е казано, че четенето трябва да е лесно. Трябва да е разтърсващо. Замисълът на романа е бъде интелектуална игра на асоциации, споделяне, размяна на откровеност за откровеност. Във втората част ще се опитам да преподредя общоприетите модели на възприемане на околния свят. Знам как, имам философските аргументи, остава да намеря и художествени такива, а това е много по-трудно!
Интервю на Димка Кабаиванова

Прочетете и мнението на Христо Блажев
Книга, за която говоря от месеци и за която ще говоря още дълго време!
Книга-събитие, която унищожи окончателно глупавото ми недоверие към нашите автори.
Книга, каквато съм сигурен, че не е издавана досега у нас. Знайно е възхищението ми към таланта на Петър Делчев, което и изразих в ревютата си за страхотните му книги "Трънски разкази" и "Балканска сюита", които – очаквано – не станаха популярни, но пък всеки, който ги докосна, бе запленен. Е, оказа се, че той може да пише и нещо много по-различно – бляскава съвременна проза, едновременно стремителна и дълбока, забавна и проникновена, мощна и внушителна. Може да пише така, както малцина могат – и говоря за целия свят, не за свидната ни родина, дето повечето писатели прекарват времето си по медиите, нежели да пишат. Петър Делчев слага от раз в малкото си джобче всички, защото това е роман, който и обикновеният читател, и намусеният критик ще адмирират. В него има всичко, което аз търся в една книга – и страхотно, увличащо, хипнотично действие, и мощно внушение, което не те пуска с дни. И да, част от идеите, които Делчев развива, са противни на убежденията ми – и точно затова толкова изумен останах от стръвта, с която пометох книгата. И след това дълго мислех – дали, аджеба, не съм в грешка? Край на мрънкането, че нямаме автор, пишещ на световно ниво. То приключва тук и сега с поглед малко по-напред в бъдещето, където цивилизацията продължава да си кризиствува на воля, че и се е вдълбочила все повече в усърдния си стремеж към самоубийство. Петър Делчев описва нашия свят, продължил напред без особени промени и затова уверено поел курс към пропастта – но в дълбините му бълбука желанието за промяна и то от най-невероятното място – от свръхконсервативните и традиционно ретроградните Католическа и Православна църква. В продължили години преговори те подготвят нов Вселенски събор, който да заличи схизмата от 1054 г., да ги обедини в нова и единна духовна институция, която да застане на кормилото на човечеството, откъдето бе изритана (за добро според мен) от Просвещението, науката и секуларизацията. Звучи твърде фантастично, нали? Това обаче е фантастиката на автор с чудовищно силно перо и той изгражда свят с изключителен размах и едновременно безукорно внимание към детайла. Вижте неговия свят, в който Русия е преоценила приоритетите си и се е насочила към подкрепа за Панправославието. Въжделенията й са солидно подкрепени по всички точки, особено след като руснаците откриват ваксина срещу СПИН и го предоставят свободно на Африка – в резултат Черният континент става изцяло православен без ни най-малка принуда. Руснаците действат различно от обичайното – строят болници, училища, дават пълен достъп до ваксината за всички – всичко това е далеч от хуманизма и има обичайната политическа цел. Вплетени в борба за суровините по полюсите, в Кремъл не пропускат да започнат и шумно дело срещу САЩ за... продажбата на Аляска. Руската православна църква е солидно финансирана и се превръща в престижна и добре плащаща институция, истински магнит за младите и амбициозни хора. А на хоризонта е най-важният ход – руският боен флот ще охранява Вселенския Пасификийски събор, който трябва да осигури политическа власт над света за единната християнска църква. САЩ са изключени от уравнението, а нова подялба на земното кълбо предстои по изпитаните традиции... Островът, на който ще се проведе Съборът, е най-охраняваното и високотехнологично място на планетата. Откупен от една малка държавичка в Тихия океан, той трябва да гарантира пълно спокойствие за над 5000 християнски делегати от целия свят, които трябва да помирят вековните си различия и да дадат нова надежда за религията и да й осигурят нова желязна хватка върху света. Островът е непристъпен и годен да осигури защита дори срещу ядрена атака. Тук е центърът на света, просто никой още не го знае. Тук започва всичко и тук ще завърши. Но между тези две точки сред Тихия океан ще има всичко, всичко – стотици хиляди пилигрими, опитващи се да нападнат/подкрепят Събора, жестоки и кървави кланета между вярващи от куп религии, чудовищна хуманитарна криза и масов глад, развихряне на стройна китайска мрежа за търговия, в която никой не може да се набърка... и в крайна сметка една съвсем истинска война, така нужна на падащите рейтинги на медията, дала чудовищни суми да отразява Пасификийския събор. Тази война е и първата, отразявана от всяка възможна гледна точка, защото развитието на технологиите позволява вече и това – всеки участник да бъде в центъра на вниманието – а това може да доведе само до едно – до ужасяващо ожесточаване на пионките, жадни за своте пет минути слава... На този фон страстите на Острова са не по-малко ожесточени, в съответствие с дълбоко законспирирания план на братята омилети, които са чакали векове, за да променят църквата и да я превърнат в истинско средище на вярата, а не пародиен бизнес конгломерат, какъвто е по принцип. Там Делчев изсипва тежката си артилерия, там тече преосмисляне на човека, неговия бог и сина му Иисус. И борбата е не по-малко безмилостно жестока, а сред тези страници "Кастинг за Месия" се доближава до философски труд, не роман. Истинска наслада и за ума, и за въображението! Няма смисъл да се опитвам да опиша всички линии, по които тече действието в "Кастинг за Месия". Делчев буквално съвършено успява да обрисува един полудял свят, който търси себе си, а героите му са по-живи от човеците, които виждам да крачат в момента по улицата. След този роман ще бъдете оставени без дъх и чакането за втората му, завършваща част, ще бъде трудно. Но ще си заслужава, сигурен съм!
Искаше ми се да издам тази книга. Искаше ми се да работя по нея, да бъдат създадени оригинални илюстрации към действието, защото този роман го заслужава повече от всичко. Е, не се случи. Вярвам, че "Сиела" са си свършили професионално работата и нямам търпение да взема книгата в ръце и да се наредя на една дъъълга опашка пред Петър, за да получа автографа си. Твърде дълго чакам тази книга – от мига, в който имах щастието да съм един от първите й читатели. За тази чест благодаря!
Препоръчвам неимоверно силно "Кастинг за Месия"! Тя е моята нова "Сянка на вятъра" - роман, който ще препоръчвам неуморно занапред и ще направя всичко по силите си да стигне до колкото се може повече читатели, защото само чрез четене на такива книги ще се направи отликата какво е истинско талантливо писане и халтурата, която бива натрапвана като такова. Делчев е Писател.