СПЕКТАКЪЛ ЗА ВЪЗРАСТНИ "ЗЕБРА" на "Малко театро", Унгария

Понеделник, 15 Октомври 2012 10:55

на 19 октомври от 19 ч в салона на Кукления театър

Малко театро: Зебра
Kulturprojekt.hu
д-р Даниел Бечеи

Яна Добрева – известен български драматург, кани зрителя на интересно пътешествие в себе си. Нейната пиеса е претворена от Малко театро на актрисата Габриела Хаджикостова и режисьора Ищван Ц. Наги.
„Зебра" ни кара да се замислим, разбърква мислите ни, очарова. Независимо че представлението тече на български език с унгарски надписи. Пиесата би очаровала зрителя дори при елементарно владеене на български език и без надписи благодарение на интензивната игра на Габриела Хаджикостова.
Родена в София, актрисата завършва специалност мюзикъл в Университета за театрално и филмово изкуство в Будапеща, преподава във ВИТИЗ (София), известно време е член на Роктеатъра, на Немския театър в Унгария, пее с няколко оркестъра, основател и художествен ръководител на Малко театро. Роли, преводи, дискове – трудно да се изброят. Като венец за този творчески кипеж, преди няколко години Яна Добрева предлага да напише пиеса специално за Габриела, в която тя – смесвайки жанрове – експериментира с нови театрални форми. По този повод попитахме актрисата за чувствата, които я вълнуват.
„Тази пиеса е истински подарък за мене, който аз искам да предам и на други хора! Тя се обръща не само към тукашните българи, а към всеки човек, който някога е живял на друго място, понеже мнозина – и унгарци, и българи живеят далеч от родината. Такава е съдбата на малките народи, все намираме щастието си някъде другаде, но животът между две държави е много труден. Мнозина изпитват горчивина, ала на мене тази ситуация ми даде много сили – съдбата ми би била съвършено различна, ако бях останала в България. Тук успях да опитам различни неща, ала България винаги е била зад мен и ми е давала сили. Винаги съм носела в себе си българската култура и гордо заявявам, че съм българка. Съвременната българска литература и драматургия са много силни. Познавам Яна, писателката, от много отдавна, преведох нейната пиеса „Пясъчен пъзел" , чиято премиера се състоя само преди няколко дни в театър „Скене". Тя е един много чувствителен драматург с необикновен стил, обожавам да разговарям с нея. Дълго време е живяла в Канада, но прекараното там време е изпило силите й. Години наред сме разговаряли за това, какво означава да живееш на друго място, да те няма във важни моменти от живота на близките ти. Придложи ми да напише пиеса за тези неща и аз съм й много благодарна. Мисля, че улових последния момент, в който все още имам физическите сили да изиграя една такова трудно представление, когато и душевно съм достатъчно зряла. Тази пиеса се роди съвсем навреме и е голям подарък от съдбата."
„Зебра" е драматичен монолог, смесица от движение, танц, пеене, жестове и ефекти. Историята е проста. Жена на средна възраст стои на будапещенско кръстовище и не е в състояние да го пресече. Стигнала е до своето кръстопът, на който околният свят губи своята тежест и смисъл има единствено вътрешното пътешествие. За да направи първата крачка, трябва да извърви най-напред дългия път в самата себе си, да се пребори със страховете си, с миналото си, с връзките си, със загубите си, дори и с успехите си. Габриела Хаджикостова майсторски увлича зрителя с движението си, с жестовете и с гласа си, за да се отправим на път заедно с нея. Нямаме избор, играта й ни омагьосва и няма как да не я последваме. Достоверно препредава необятно широка скала от чувства, а едночасовото представление се превръща в катартично преживяване. Попитахме я какво преживява на сцената?
„Много дълбоко съм развълнувана. Актьорът естествено играе, но аз обичам, когато спектаклите говорят за болката и за радостта, когато провокирам чувства у зрителите, а за целта и самата аз трябва да навляза в големи дълбини. В наше време рядко стигаме до катарзис, срамуваме се от чувствата си, продаваме и душата си в един материален свят. Театърът е този, който трябва да ни накара да се посмеем заедно, да поплачем, да ни разтърси, и когато зрителят се прибере у дома, да се размисли. След първото представление получих страшно много имейли, много хора ми казаха, че са били разтърсени от пиесата, защото неведнъж са били изправени на подобен кръстопът без да смеят да го пресекат, преживявайки подобни неща. Известно успокоение дава изречението в края на пиесата: „Път има за всеки от нас." Всеки търси своя път и рано или късно го намира, но е много важно да изговорим всички тези неща. Има толкова отчаяни и самотни хора, всеки се блъска със собствените си проблеми и според мене тук, в театъра, всеки има възможност да посъбере малко сили. За мене раждането на такива спектакли е важно, обичам да накарам зрителя да се замисли, защото дните ни все повече ни отдалечават от мисленето. Според мен е важно да се замисляме, защото в противен случай сме загубени. Ако се откажем да мислим, преставаме да бъдем хора. Чувствата и мислите – те са които ни правят ценни."
Спектакълът на Малко театро е едно съдържателно и вълнуващо театрално преживяване. Повече информация за трупата и за нейните спектакъли можете да намерите на www.malkoteatro.hu.