Веселина Кацарова - феноменалната

Понеделник, 03 Декември 2012 15:13

Откриването на 44-ия фестивал на оперното и балетно изкуство в Стара Загора би било чест и гордост за всеки реномиран фестивал по света. Вярна на думата си, Веселина Кацарова предпочете родния си град, за да му „разкаже" накъде вървят интересите й на певица и музикант. Стори го в чудодейно партньорство с диригента Емил Табаков и Симфоничния оркестър на Българското национално радио. Не бе пяла на сцената на Старозагорската опера от 23 години и очакваше срещата не само с публиката, но и със залата и нейната акустика, със сцената.
Най-трудно се пише за подобни концерти. Те стъписват с акта на щедро, дори безумно отдаване на творчески енергии и същности. На сили, на чувства, на музика. Концертът бе съвсем традиционен по структура – арии, разделени от оркестрови пиеси. И съвсем нетрадиционен в реализацията си. Певицата бе избрала да пее арии от опери на Верди, Росини, Сен-Санс и Чилеа. Програмата сякаш имаше за цел да маркира, да напомни пътя на Веселина Кацарова. Но нито един неин концертен акт не е сред нормалните. Защото в една само ария тя залага темперамента, същността на персонажа, който представя, означава го с лични белези в интерпретацията на музикалния текст. „Танкред" е преживян през годините с митологичните колоратури на Кацарова, с онази нейна уникална пъргавина да прехвърля енергията на пасажа върху фразата, която се вписва по най-естествен начин в тембъра на дървените духови или тръгва от него. Драматизмът се изразява с бързина и гъвкавост, които те връхлитат, но тя продължава още и още... Регистрите й са безкрайни. Пеенето и феноменалната й техника обхващат и колоратурата, и дължината на дъха в една фраза, и безкрайното легато, и инструменталната артикулация на текст и щрих, и тембровата безбрежност на гласа й, която се е превърнала вече в мит и нарицателно. Безбрежни са и динамиките на този глас. (Тук, на концерта, бе същностен и великолепният музикантски рефлекс, с който Табаков води оркестъра заедно с певицата, използвайки всяка възможност да добави равностойни тембри и нюанси от оркестъра към екстаза на нейните открития.) Дойде контрастът „Еболи" – страдание и драматизъм, който изисква обем, мощ, различен регистър, още по-различно фразиране – това е друга Кацарова, която се разкри за света постепенно. Еболи ще бъде част от нейното вокално бъдеще. Тя дебютира като Еболи тази година (в Цюрих), нейната сценична Далила светът видя в Берлин през миналата. Двете арии на Далила, които изпя във втората част на концерта, демонстрираха неутолимата й страст към наслагването на все повече и повече пластове във вече постигнатото. Пя ги миналата година в софийското НДК, но тук, на концерта, създаде нова слушателска памет и за двете. Още по-привлекателно звучи измамната страст на Далила, още по-изкусителен, очароващ, змиевиден е гласът й в прочутата ария, коварната прелъстителност се разстила в пронизителни пианисими. В техническия арсенал на певицата са и пианисимо-тоновете, които се чуват далеч от сцената и задържат дъха в залата.
Впрочем, Веселина Кацарова, като всеки голям артист, владее музикалния текст до степен на сложна математическа конструкция, към която непрекъснато прибавя и изважда. Това става, според мен, инстинктивно, според момента, според залата, публиката, партньора на сцената и, разбира се, нейната лична склонност да поддържа „непосредствената окончателност" на музикалното движение. Така се стигна до емоционалното избухване в арията на Принцеса де Буийон, в което звукът бе напълно различен, с чист драматичен патос, лишен от примеси, директно като в изповед пред самия себе си. Сдържаната патетика на Жана Д'Арк в прочутата ария от „Орлеанската дева" на Чайковски степенува трагедийното – без ни най-малък компромис по отношение на вкуса, събрано, плътно, с особено гъстота на преживяването. И „Кармен", чиято хабанера бе вън от всякакви клишета, с автентична чувствителност и с брилянтен в артикулацията звук. (Два дни преди концерта Веселина за 2 минути показа на млад колега няколко начина за „изстрелване" на звука при пеене на италиански и на френски език и му обясни същностни разлики при звукообразуването на двата езика). И отново – съвсем различна от предишни нейни изпълнения на тази ария-шлагер. (Впрочем, Кармен на Кацарова буни критическите духове от 2008 насам с нестандартността си, по-точно, с анти-клише субстанцията на образа, който изгражда.) Органиката на съвместното й с Емил Табаков и радиооркестъра музициране бе най-благоприятно за нейния импровизаторски стил и за свободата на идеите й. С „Калиманку" певицата се сбогува с публиката на родния си град. Въздействието и емоционалната сила трудно се дефинират. Вместо това, си припомних думите на известния мениджър Томас Щайн отпреди няколко години: „В този глас можеш да се влюбиш."

P.S.В появилия се в залата на Старозагорската опера български превод на книгата „Пея с тяло и душа", в разговори с Мариане Целгер-Фогт, певицата откровено говори за своя път. Инициатор на българското издание е Община Стара Загора, а издател е Жанет 45. Не знам дали имаше един човек, който да си тръгне без книга с автограф от голямата певица. Преживяването продължава.

Статия на Екатерина Дочева във в-к „Култура" - Брой 41 (2703), 30 ноември 2012