На 6 юни 2012 г. от 18:00 часа - Премиера на книгата „ИЗВЕСТНИЯТ НЕПОЗНАТ. ИВАН СТОЯНОВИЧ - АДЖЕЛЕТО (1862-1947)”

Monday, 04 June 2012 13:45

Регионална библиотека „Захарий Княжески"
Регионален исторически музей
СТАРА ЗАГОРА
В и к а н я т на ПРЕМИЕРА НА КНИГАТА и среща с автора Петър Стоянович
на 6 юни 2012 г.(сряда) 18:00 часа в зала 33
на Регионалния исторически музей Ст.Загора, бул."Руски" 42
Разказ за човека, който е роден в Стара Загора и е свързан със Стара Загора:
• израсна в един дом и се учеше при Петко Славейков, с когото петнайсетгодишен избяга от запалената от башибозука Стара Загора;
• на 19 беше изгонен от Княжеството от руснаците и консерваторите-превратаджии и стана редактор на либералния темел „Независимост" – вестника на Славейков и Каравелов в Пловдив;
• на 23 години, заедно със Захари Стоянов, направи Съединението и пръв го съобщи по телеграфа. После беше извикан от княз Александър да ръководи военните съобщения в Главната квартира в Сливница;
• двайсет и четири годишен оглави Либералното бюро за Южна България, стана депутат от Станимашката колегия и с Муткуров поведе в Пловдив контрапреврата срещу русофилите;
• на 24 години създаде първата българска телеграфна агенция „Трапезица", 12 години преди БТА;
• на 25 беше обявен за противник на Стамболовия режим, защото не прие от политически съображения да се прощават предателството и помиярството. Няколко години беше интерниран, активен журналист, после беше сред ръководителите на Съединената опозиция срещу режима;
• 32 годишен за втори път оглави ведомството на българските съобщения, на който пост остана несменяем титуляр 26 години! Българските пощи, телеграфи, телефони, радиотелеграфът практически са негово дело;
• на 42 години въведе първите 3 автомобила в сферата на съобщенията, с което направи революция в държавата;
• на 48 години Малинов го упълномощи като правителствен пратеник при Великия везир да сондира първите резултати от обявената Независимост;
• 50 годишен му възложиха ръководството и на военната поща, телеграфа и телефона към Щаба на Действащата армия и като такъв участва в три войни;
• на 55 години царят го назначи за пълномощен министър в Австро-Унгария, но в Будапеща, с което произведе дипломатически скандал, изравнявайки по значение двете столици на империята;
• 55 годишен беше несменяем член на делегацията за преговорите и подписването на мира в Брест-Литовск. Седеше на една маса с Чернин, Троцки и Кюлман;
• на 56 години основа първата нашенска църква и първото българско училище в Будапеща. Освети ги бъдещият митрополит Борис Неврокопски;
• на 5 октомври 1918 беше последният българин, изпратил цар Фердинанд в изгнание;
• на 57 беше емигрант в Германия, Австрия и Унгария;
• 63 годишен се завърна в София. Пожизнен член на „Юнион клуб", царски довереник и съветник, изпращан на деликатни мисии в чужбина;
• на 69 години беше личен пратеник на цар Борис на юбилейните тържества по повод седемдесетгодишнината на цар Фердинанд в Унгария, натоварен да потвърди невъзможността на абдикиралия да посети отново България;
• на 79 и 81 години имаше две документирани силни разногласия с владетеля по външната политика на България, съответно влизането в Тристранния пакт и участието на български войски в бойни действия;
• на 82 преживя комунистическия преврат, пребиването на сина му в Дирекцията на народната милиция и съденето на последния от т.нар. Народен съд. Напълно наясно с мрачните перспективи пред държавата, той демонстративно изгори голяма част от мемоарите си, описващи строителството на съвременна България;
• на 84 част от къщата му беше заета от представителя на НКВД за резиденция;
• на 85 години отказа лечение в болница. Отивайки си от този свят остави послание към близките си: В коктейл от злоба, завист и главно невежество ще преживеете живота си. И затова – отивайки си от този свят – ви жаля.