История

История на града

Стара Загора е един от най-древните градове в Европа. Още през новокаменната епоха (VII-VI хилядолетие прeди Христа) благоприятните природо-географски условия стимулират възникването на първите уседнали селища, свързани с развитието на земеделието и скотовъдството. Много са регистрираните праисторически поселения в региона, но три от тях, които са локализирани в чертите на съвременния град, имат световно значение:

БЕРЕКЕТСКАТА СЕЛИЩНА МОГИЛА - най-голямата в България, разположена западно от квартал Кольо Ганчев. Била е висока 17 м и е имала диаметър при основата си 250 м.

АЗМАШКАТА МОГИЛА - първата цялостно проучена в национален мащаб могила

МОГИЛАТА ПРИ ОКРЪЖНА БОЛНИЦА /МБАЛ "Проф.Стоян Киркович"/ - където са открити, консервирани и експонирани „in situ" най-добре запазените и с най-богат инвентар неолитни жилища в Европа.

На 8 км северозапад от град Стара Загора, в местността "Мечи кладенец", са открити най-старите експлоатирани медни рудници в Европа (V хилядолетие преди Христа). Медодобивът и усъвършенстването на металургията активират развитието на поселищната система през каменно-медната и бронзова епоха.

Многобройните имена, с които се е назовавал града са свидетелство за неговото дълголетие.

БЕРОЕ
древнотракийско селище от IV век преди Христа. Богатата материална и духовна култура на траките е симбиоза между местните традиции, повлияни от елинизма и културните импулси от Мала Азия. До днес остава дискусионен въпросът около възникването, съществуването, местонахождението и историческата му съдба.

АВГУСТА ТРАЯНА
римски град, основан от император Марк Улпий Траян (98-117 година) в началото на II век (около 107 година след Христа). С площ от 484 декара, ограден с мощни укрепителни съоръжения, той е бил втори по големина в провинция Тракия след Филипопол. Според известният римски историк от IV век Амиан Марцелин, Августа Траяна заедно с Филипопол "красят провинция Тракия", а местните жители го наричали "най-блестящ град". Градът е център на административна област с права на муниципия, с основни управленски структури буле (градски съвет) и демос (народно събрание). От император Марк Аврелий (161-180 година) до император Галиен (253-268 година) Августа Траяна сече собствени бронзови монети, които са били в обръщение почти на целия Балкански полуостров. От античния град са проучени отделни сектори: части от укрепителната система, Южната и Западната порта, форума, аудиториума, термите, обществени и частни сгради с цветни подови мозайки, уличната мрежа и некрополи.

ВЕРЕЯ, ИРИНОПОЛИС, БОРУЙ
имена от средновековната история на града. В периода VI-VII век е носил името Верея. През 784 година (VIII век) е посетен от императрица Ирина, която дава средства за възстановяване на укрепителните му съоръжения. В нейна чест града се преименува на Иринополис. По време на Втората българска държава (ХІІ-ХІV век) града носи името Боруй. Той е бил административен център на Боруйската хора, която е била една от деветте области /хори/ в средновековна България. От ХI-ХII век датират най-значимите средновековни паметници, сред които се открояват петте каменни релефа със стилизирани изображения на животни. Един от тях - лъвицата с лъвчето - става централен мотив в герба на град Стара Загора.

ЕСКИ ЗАГРА
През 1364 година градът е превзет от турците, които го преименуват така. Той е бил административен център на Ескизарската каза, обхващаща 109 села.
През Възраждането градът се превръща във важен занаятчийски и търговски център с 50 вида занаяти и повече от 70 дюкяна.

ЖЕЛЕЗНИК
през 50-те години на ХIХ век града се преименува така по инициатива на старозагорския учител Тодор Шишков като проява на българската национална идея и реакция срещу турския гнет и гръцката църковна експанзия. Заражда се общинското самоуправление. През 1858 година градът е с пет мъжки и три девически училища, създадено е българско читалище. През 1869 година Васил Левски основава един от първите тайни революционни комитети.

СТАРА ЗАГОРА
През 1871 година на Църковния събор в Цариград града получава днешното си наименование. Обособява се Старозагорската епархия, която и до днес съществува в същите граници, обхващайки района на Стара Загора, Казанлък, Нова Загора, Чирпан, Харманли и Свиленград.

Важни дати за града са:

31 юли 1877 година
на тази дата край Стара Загора става една от най-големите битки, при които градът е опожарен и сринат до основи от турците. Единствената оцеляла обществена сграда е Ески джамия. Избити и безследно изчезнали са повече от 14 500 души.

23 януари 1878 година
на тази дата градът получава повторно свободата си, но съгласно Берлинския договор остава в пределите на Източна Румелия до Съединението през 1885 година. Многобройните паметници на територията на града напомнят за тези драматични за цяла България събития, а в чест на стогодишнината от Освобождението на мястото на най-кръвопролитните сражения е издигнат Мемориален комплекс "Бранителите на Стара Загора 1877 година"

05 октомври 1879 година
на тази дата е положен основния камък за възстановяването на града от губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди съгласно изработеният от чешкия техник Любор Байер план, който превръща Стара Загора в първия следосвобожденски град със съвременно градоустройствено решение.

Днес град Стара Загора е красив и динамично развиващ се индустриален град, университетски център, с много научни и културни институти.
Град с достойно минало, изправен пред предизвикателствата на бъдещето.

ГРАД НА ПОЕТИТЕ И ХУДОЖНИЦИТЕ, ПРАВИТЕ УЛИЦИ И ЛИПИТЕ!